Иван Андреевич Крилов
от Уикицитат
Иван Андреевич Крилов (1769 — 1844) е руски баснописец.
[редактиране] МАГАРЕ И СЛАВЕЙ
- Магарето съгледа славея веднъж
- и рече му: — На шир и длъж
- по цялата земя за теб разказват всички,
- че бил си най-велик певец от всите птички
- и на певците цар.
- Бих искал сам да чуя твойта песен,
- да видя истина ли имаш дар небесен.
- И славеят показа своя дар:
- запя, зачурулика той
- посред вечерния покой
- си, нежни
- трели —
- ту морни, трепетни, ту
- смели,
- като планински бърз
- порой,
- ту пълни с мъка и любов
- и с някакъв далечен зов.
- Омая целий свят певецът —
- заслушаха се птички, хора,
- утихна даже и ветрецът
- пред вечния любимец на зората.
- Певецът млъкна — а магарето,
- глава
- навело към земята, тез слова
- премъдри рече:
- - Чуй, не ще сгреша, ако реша,
- че слушах те без мъка; ала жал,
- че с нашия петел не си се запознал:
- голяма полза ще получиш,
- ако при него се поучиш…
[редактиране] На заболелия Крилов
- „Не се ценят талантите, ни стар, ни нов:
- в Русия глуха лутат се бездомни.
- За дарованието на Крилов
- единствено параличът напомни.“ — Кондратий Рилеев
