Иван Славов (философ)

Проф. Иван Славов (1928–2012) е български философ, публицист, дипломат, народопсихолог

От него

Личен житейски и философски девиз

• Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра.

За света около него

• Аз разбирам, да видя в лицето на другия по-добрия от себе си и да кажа “Браво!”. Не че харесвам себе си, но след като другите са по-лоши от тебе, щеш не щеш ставаш малко или повече по-високомерен.

• Вижте какво става у нас, примерно в резерватите. Секат гори, изчезват цели биологични видове. Няколко процента от хората се мъчат да спасяват природата, останалите я разрушават. Така, че човек няма много основание да бъде оптимист. Като гледам, явно не ни достига нещо. Може да имаме мозък, но той не се използва по предназначение.

• Всеки говори, говори и накрая изтърси една фраза – "Да се обичаме". И кой го казва? Човек, който няма представа нито от любов, нито от морал. Боже, често си казвам – "Какво доживяхме!?!".

• …Един умен, талантлив човек не може да бъде самотен бегач на дълги разстояния. Той трябва да бъде подкрепян, за да не се изхаби. Общността прави човека. Той може да е талантлив, гениален, но не сме във времето на самодейните открития, във времето на Едисон и на Марконе. Сега са супер колективи, гигантски корпорации. Иначе сам може да си гениален, но… язък за барута.

• …За да изградиш един стил се иска търпение. Чалгата е упадъкът на едно общество.

• Какво означава глупав? След като не можеш да организираш една част от живота си, след като пропиляваш малкото възможности, които имаш, и лъжеш себе си, значи си глупав човек.

• Липсва добрият хумор. Хората не са весели. И в другите страни, богатите, също. Хората там са притеснени, че животът е прекалено регламентиран.

• …Омръзна ми от това преиграване и изфукване (на благотворителните шоута – бел.цит). Никой там не акцентира върху основните проблеми и всички огромни пробойни. Те не показват бездната на изостаналостта ни. При тях има показна филантропия. В тях единствено печелят артистите, които получават овациите.

• Очевидно кичът е явление, което не може да се изкорени, не може да бъде убито. То е много по-силно от всеки един. Преуспяват героите на кича. Те са фаворитите. Ние живеем в един политически, културен и обществен миш-маш.

• Работя над книгата си "Модерната скука". Една от главите разглежда как скуката, вътрешната опустошеност, липсата на духовни задръжки доведе до чувство на безнаказаност. До желанието да отмъщаваш на някого, без да си сигурен, че той е виновен. В сегашния период скуката идва не толкова от недостиг на преживявания и разнообразие, а от пресищане. От това, че всичко се консумира бързо, безогледно и безконтролно. Стига се до състояние, в което всичко избухва. Този тип натрупвания, са до голяма степен наследствени, някакъв синдром в това семейство, тази среда, по някакъв начин се предава в едно дете, което не може да го поеме. Ние винаги се стряскаме, когато нещата вече са свършили. Нямаме изпреварващо мислене. Реагираме винаги пост фактум и то с неща, които са обидни. Оставяме 7 деца да ги смачкат, после им правим паметник. Това е паметник на нашата безпаметност, на това, че винаги повтаряме едни и същи неща. И се страхувам, че тези убийства може да се повторят. Това не са убийства от афект, а нещо смразяващо.

• Чарът, горчивият привкус на политическия виц беше в това, че можеш да го кажеш дори там, където е опасно, и този, който стои насреща, е готов да те прати в затвора, но няма вид и основание да те издаде, че не може да понася такава двусмислица. Вицът е Езоповски език. Говориш едно, подразбира се друго.

• Често си мисля за военен преврат като този на Пиночет, но ви уверявам, че това е невъзможно, защото всички български офицери са болшевики от съветската школа. В България няма личности, които да поведат тази така чакана промяна. Всички са пионки на режима.

За определенията от него

• Простак – много злокобно явление, бедствие.

• Кич – по-лесно е да се каже кое не е кич, но може да се каже, че е тъмната сянка на културата

• Кичман – простак с претенции

• Рекламите – най-големият кич

• Парламент – народоразвраталище

• Мутробарок – който има най-много пари, той строи кич

• Демокрация – просто нещо, което не се прави от прости хора

• Политика – призвание, отговорност и компетентност, а не който най-много е викал по митингите

За хората около него

• Слави Трифонов е бездарен простак.

• За Мартина Вачкова – какво да говоря. Тя е тромава, несъразмерна, брутална е. За да си водещ, най-малкото трябва да имаш някакво излъчване. Вачкова преиграва, а и предаването й е еднотипно – "Какво са мъжете, какво са жените, кой на кого изневерява".

• А пък Ути Бъчваров е една абсолютна свиня, която грухти в ефир по същото време, когато родните пенсионери изнемогват в разни домове. В същия момент това прасе всеки ден ми обяснява за шишчета, кебапчета и т.н. Това е издевателство!

• Азис – изключение от еволюцията, ударено встрани

• Митьо Пищова – кичозен екземпляр и Бай Ганьо, който трябва да се клонира, за да видят един ден хората през какво звено в еволюцията сме минали

• От друга страна, не мога да гледам bTV заради Ани Салич – една обикновена говорителка, която опитва да танцува и пее, а на всичко отгоре взимала по 7000 лв. доколкото прочетох в печата.

• Отдавна не ги следя (новогодишните програми – бел.цит.), защото там участват само амортизирани артисти, които досаждат. Например една Стоянка Мутафова. Нека дадат на нея и на останалите 1000 лв. пенсия, за да се успокоят и да не се показват повече. Чисто физиологично е неприятно.

• За последните 20 години (от началото на прехода към демокрация – бел.цит.) има двама злодеи, които са направили най-страшните злини в България. Това са Андрей Луканов, който окраде сума пари, пишеше отвратителните си сценарии, заобиколен от агенти, и Георги Първанов, който е зловещ комунист Той непрекъснато създава около себе си общности, които пречат на демокрацията.

• Това (явлението Алексей Петров – бел.цит.) е последица от комунизма! Това е дълбоко и необратимо заболяване на имунната система на една нация. Ние нямаме филтър, не можем да се предпазим. Сега всички са стъписани. Така беше по времето на Доган, който си позволява абсолютно всичко. Цяла България трепереше, не можеше и дума да се каже против Доган и накрая той се и изгаври! Сега след Доган идва този – Алексей Петров, и какво се оказва – едно зловещо ченге. Той не е кой знае какъв, просто е коварен, но системата му позволява. И с целия този потрес се оказва, че ние не можем да се покажем с нищо пред света.

• Сега всички са стъписани. Така беше по времето на Доган, който си позволява абсолютно всичко. Цяла България трепереше, не можеше и дума да се каже против Доган и накрая той се и изгаври!

• Симеон Сакскобургготски е пълно фиаско! Това е едно бедствие за България, най-голямата гавра с националното ни, моралното ни целомъдрие. Дали този мерзавец някога ще има доблестта да пусне на жена си филма, който показва как беше посрещнат навремето у нас – грандиозно посрещане, сякаш идва Христос. Градовете спореха къде да отиде Симеон! Имаше битка между кметовете, защото започвал Златният век! Жалка работа.

• Колкото до Бойко Борисов, той е изкарал стаж при един голям диктатор – Тодор Живков, защото беше сред най-близките му. Смятайте колко неща е научил, за които никъде не е писано, не е говорено. И няма да го прочетете! След това отива при Симеон, което пак е стаж. Друго – т.нар. мутри, за които постоянно се говори – ами той ги познава, знае кои са. Ако аз бях премиер, ами нали нищо не знам за тези мутри – кои са, какви са?! Кой е този Алексей Петров сега? Аз не ги познавам, но той ги познава! И нещо, което не бива никога да се забравя – кой свали триглавата ламя? Трябваше му един замах, за да ги съсече! Изхвърли ги! За тази брутална, зверска система от ченгета, кой ще се справи с подобни хора? Кой? Бойко Борисов ги познава, има твърда ръка.

• Симеон Дянков пък е несполучлив опит! Не го приемам. Той е един самохвалко, самонадеян е, не одобрявам такива хора. Постоянно обяснява къде какво е направил. Дянков дойде с това, че спасил няколко държави от капитулация. Чакай бе, кой си ти? Не съм проверявал, само знам, че в Грузия се е провалил. А това, че застава срещу БАН, бе поредната глупост от негова страна. Познавам тази институция, има много паразити, но никъде другаде няма толкова жалък бюджет и въпреки него има хора, които продължават да се трудят, да работят там. Дянков е невъзпитан, грандоман, нищо няма да помогне.

• Рашидов няма място в това министерство. На първо място той не е интелигентен. Освен това не знам и какви са качествата му като скулптор. Хората така и не видяха нещо уникално, направено от него. Той не може да се сравнява с гения на един Георги Чапкънов, който прави чудеса. Казват, че Вежди имал много продадени произведения. Негова си работа. Но най-лошото при него е, че демагогства и постоянно шикалкави. За рождения си ден заслужено получи един голям плесник от кинодейците, които му подариха надпис "достойнство". Това, което той няма. Финесът и артистичността, които са задължителни за един министър на културата, Вежди замества с пури и водка. Ако е такъв приятел и приближен на Бойко Борисов и на всяка цена трябва да е в този кабинет, защо не му намери място в някое по-тъпанарско министерство.

За него

• Аз бях негов студент. Той обичаше своите студенти, приемаше ни като равни на него. Всъщност равни ни правеше чувството ни за хумор. Той се отнасяше с неподражаема ирония към всичко, което се случваше в онова време, и ни даваше чувството за свобода. Всички негови студенти, благодарение на него, се чувствахме свободни в едно не свободно време. Свободни в мисълта си. Свободни като хора. И за нас свободата беше идеал и благодарение на него.

— Иван Кулеков

• Ако през онези далечни години, говоря за 1971-1972, ние само четяхме и мечтаехме да се срещнем с преподаватели за каквито се говори в Харвард и Кембридж, то в Софийския университет ние вече си имахме такъв в лицето на Иван Славов. Иван Славов беше истински приятел със студентите, независимо от възрастта и неговия страхотен ерудизъм. Дано някой намери сила да продължи това, което Иван правеше, защото тази чалга култура съсипа вече едно цяло поколение. Тези, които са се родили с нея, вече са на по 20 години и положението е наистина трагично.

— Иван Тенев

• Той воюваше за другите. За себе си, не. Така бих го казал от сърцето си - той беше войн! За много истински неща.

— Ставри Калинов

• Имал съм невероятно изживяване с него, когато беше посланик в Словакия. Освен невероятното посрещане, което организира, този човек стана в 5 часа сутринта, за да ни направи баница. И направи една от най-разкошните баници, които някога съм вкусвал. Много ме обичаше, изпитваше някакво такова чувство към мен. Имам страхотни писма от него. Пазя едно, което получих, когато бях в много тежко състояние преди 9 години в болница, не се знаеше дали ще оцелея или не. Пазя го, защото то е написано с такова чувство, с такава молба да се изправя на крака, че съм необходим, че съм нужен… Прекрасен човек беше. Пазя му всички книги, всичко това, което ми е подарявал, надписвал. Нямам думи да кажа какво изпитвам. Просто нещо се откъсна жестоко от мен.

— Хайгашот Агасян