Жан дьо Лабрюйер

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Жан дьо Лабрюйер е френски писател-есеист и моралист.

  • Високите постове правят големите хора още по-големи, а малките хора - още по-малки.
  • В света има два начина да се издигнеш: с помощта на собственото си умение и с помощта на чуждата глупост.
  • Жените не се обичат една — друга, и причина за това са мъжете.
  • Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят.
  • Завиждам на богатите не за разкоша и благоденствието им. Завиждам им за това, че им слугуват хора, които стоят по-високо от тях.
  • Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.
  • Кончината настъпва веднъж, а я очакваме цял живот; страхът от смъртта е по-мъчителен от самата смърт.
  • Наглостта не е умишлен начин на действие, а черта на характера.
  • Надяваме са да достигнем старостта, но се боим да остареем.
  • Началото и краят на любовта се познават по затруднението, в което изпадат влюбените, когато са насаме.
  • Неизбежността на смъртта отчасти смекчава обстоятелството, че не знаем кога ще ни застигне.
  • От гледна точка на милосърдието, хубавото на смъртта е, че слага край на старостта.
  • Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните.
  • По-лесно е да попиташ стареца кога ще умре, отколкото жената кога се родила.
  • Придворният живот е сериозна, студена и напрегната игра.
  • С колко приятели и роднини се сдобива за една нощ новоназначения министър!
  • Тези, които живеят живота си по най-лошия възможен начин, първи се оплакват колко кратък е той.
  • Хората се червят по-малко за престъпленията си, отколкото за слабостите и за суетността си.
  • Щедростта се състои не толкова в това да даваш много, колкото в това да даваш своевременно.