Достатъчно време за любов

Достатъчно време за любов (Time Enough for Love) е роман на Робърт Хайнлайн от 1973 година.

Интродукция

• Отношението на историята към истината е същото като това на теологията към религията, т.е. никакво.

• Колонистът, който се интересува прекалено много от статистика, сам се превръща в статистическа единица – когато умре.

Прелюдия I

• Всеки човек има право на смърт.

• Още преди векове осъзнах, че няма тайни в общество, достътъчно многолюдно, за да са му необходими удостоверения за самоличност.

• Няма добродетели в старостта, само дето отнема много време.

Прелюдия II

• Едно от малкото неща, които съм разбрал, е, че хората почти никога не се учат от опита на другите. Те се учат – когато изобщо го правят, а това не се случва често – по свой собствен, труден начин.

• Възрастта не носи мъдрост. Тя просто превръща обикновената глупост в арогантна самонадеяност.

• Знам това-онова от собствен опит. Но вяра в мен няма. Тя прегражда пътя на познанието.

• Бебетата и малките деца живеят в настоящето, за тях има само „сега“. Зрелите хора имат склонност да живеят в бъдещето. Само старците обитават миналото...

• Нито един разказвач не е и няма да е способен да измисли нещо толкова фантастично, колкото е случващото се в тази безумна Вселена.

Вариации на тема I: Държавни дела

• Ако сред популация от повече от милиард души, толкова задоволени, толкова еднообразни, толкова самодоволни, за две десетилетия не изкласи нито един убиец, значи цивилизацията е сериозно болна, без значение колко здрава изглежда.

• Прогресът се движи не от ранобудниците, а от мързеливците, които търсят лесните начини за вършене на работата.

Вариации на тема II: Разказ за човека, който беше прекалено мързелив, за да не сполучи

• Но Дейвид, както всеки истински гений, имал само прагматичен интерес към правилата, създадени от други хора – той се ръководел от единайсетата заповед и съответно никога не го хващали в нарушение на първите десет.

• Да се говори е второто от трите истински удоволствия в живота, само словото ни отличава от маймуните. Макар и не кой знае колко.

• Някои хора са мравки по природа; те трябва да работят, дори ако работата е безполезна. Значително по-малко на брой са притежаващите таланта за градивен мързел.

Вариации на тема III: Битови неуредици

• Едно от най-странните неща в животното, наречено човек е, че мозъкът му пораства години след тялото.

• Когато предадох Секундус на фондацията, целта и беше да установя евтино и просто управление, а именно – конституционна тирания. Което значи, че на правителството повечето неща са му забранени... а благословеният народ, поради своята слабохарактерност, няма никакво право на глас.

Бележки

• „Time Enough for Love“. Heinlein, Robert Anson (1973). „Достатъчно време за любов“. Превод: Васил Велчев. Издателство „Квазар“ (2002).