Димитър Подвързачов
от Уикицитат
Димитър Подвързачов е български поет, фейлетонист и преводач.
- „Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм.“
- „Всяко четене е една война между автора и читателя.“
- „Да наваксаш времето — за жалост — значи да го почерниш, но не с вакса, а с труд…“
- „Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне — на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.“
- „Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.“
- „Жената е вечно дете — по ум, но вековен старец — по егоизъм.“
- „Има автори, които могат без стеснение да ти кажат: — Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се — не обичам да ми подражават…“
- „Има автори със странна съдба: когато се шегуват, публиката ги взема много сериозно, а когато говорят сериозно — публиката ги смята за шегобийци.“
- „Когато се издигнеш окончателно над земното — тъкмо тогава те заравят в земята.“
- „Колко пъти ми е дохождало наум: защо употребяваме думата падеж за деня, в който имаме да плащаме полица? Много по-изразителна е думата плащаница. Толкова повече, че очаква ли те плащане, когато нямаш пари, ти си разпънат на кръст и остава да ти метнат една плащаница.“
- „Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през ума: — Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. — И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише — та дано се остави, за негово добро.“
- „Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.“
- „Недей вярва, когато някой ти каже, че ти е сърдит, защото не си му отишел на гости.“
- „Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.“
- „О, да — и той падна за отечеството! Падна от високата стълба на Сметната палата, гдето бе отишъл да получи една платежна заповед.“
- „Пред обикновения прост, груб, арогантен човек на нашата действителност аз винаги, във всичко се чувствам виновен — дори за работи, които нито съм сънувал.“
- „Тайната за добрите отношения между хората е много проста: давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях.“
- „Три върховни пункта има всеки банкет: аперитивен — закуски; смилателен — кафе, ликьор; пургативен — речи.“
- „Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.“
- „Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея — и завърти дръжката.“
- „Българинът е муха със самочувствието на аероплан.“
- „Мразя тълпата, дори да се състои от мобилизирани мъдреци.“
