Джордано Бруно
от Уикицитат
Джордано Бруно (1548 — 1600), италиански поет и философ, привърженик на пантеизма. Обвинен от римската инквизиция в ерес и изгорен на клада.
- „Капката дълбае камъка не със сила, а с често падане.“
- „Няма нищо непреодолимо с труд.“
- „Изкуството запълва недостатъците на природата.“
- „По-добре достойна и героична смърт, отколкото недостоен и подъл триумф.“
- „Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от този, с който аз я изслушвам.“ (пред съда на инквизицията)
- „Душата ми ще се въздигне заедно с дима към Рая.“ (на кладата)
- „Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите седем планети обикалят около нашето Слънце… Тези светове се обитават от живи същества…“ („За безкрайността, Вселената и световете“)
- "Ако аз работех с плуга, пасях стадо,обработвах градина,правех дрехи,Никои нямаше да ми обръща внимание,Малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички.Но аз измервам полето на природата,стремя се да паса душите,мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта- ето защо онзи,които ме гледа,ме заплашва,които ме следи,ме напада,които ме догонва,ме ухапва.А които ме хване,изяжда ме,и това вършат не един или двама,а мнозина и почти всички." („За безкрайността, Вселената и световете“)
- "Ако не беше религията,нямаше да има невежи"
