Джон Стайнбек

Джон Ърнст Стайнбек (англ. John Ernst Steinbeck, Jr., 1902 - 1968) e американски писател, автор на романите "За мишките и хората" (1937), "Гроздовете на гнева" (1939), "На изток от рая" (1952), "Зимата на нашето недоволство" (1961). През 1962 г. получава Нобелова награда за литература.

Вижте също:

Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам. — до неговия редактор Паскал Ковици, 1960
I nearly always write – just as I nearly always breathe.

В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото. — New York Times, 1969
In utter loneliness a writer tries to explain the inexplicable.

Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт. — "Краткото царуване на Пипин IV", 1957
Power does not corrupt. Fear corrupts… perhaps the fear of a loss of power.

Да си жив означава да имаш белези. — "Зимата на нашето недоволство", 1961
To be alive at all is to have scars.

За Русия се изписваха хиляди думи, но има неща, за които никой не пише, а точно те са най-интересни. — по време на Желязната завеса

Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина. — в интервю, 1947
Ideas are like rabbits. You get a couple and learn how to handle them, and pretty soon you have a dozen.

Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.

Литературата е толкова стара, колкото речта. Тя израства от човешката потребност за нея и тя не се променя, освен да става още по-голяма. — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962
Literature is as old as speech. It grew out of human need for it, and it has not changed except to become more needed.

"Малко любов" е като "малко вино" — прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето.

Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата. — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962
I hold that a writer who does not passionately believe in the perfectibility of man, has no dedication nor any membership in literature.

Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни. — "In Awe of Words, 1930
We are lonesome animals. We spend all our life trying to be less lonesome.

Никой не иска съвети, а само потвърждение. — "Зимата на нашето недоволство", 1961
No one wants advice, only corroboration.

Писателите са малко под клоуните и малко над дресираните тюлени. — Quote magazine, 1961
Writers are a little below clowns and a little above trained seals.

Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина. — New York Times, 1969
The writer must believe that what he is doing is the most important thing in the world. And he must hold to this illusion even when he knows it is not true.

Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.

Промяната идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.

Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш. — "Пътуване с Чарли: В търсене на Америка", 1962
A journey is like marriage. The certain way to be wrong is to think you control it.

Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете. — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962
Such is the prestige of the Nobel award and of this place where I stand that I am impelled, not to squeak like a grateful and apologetic mouse, but to roar like a lion out of pride in my profession and in the great and good men who have practiced it through the ages.

Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него. — "Зимата на нашето недоволство", 1961
No man really knows about other human beings. The best he can do is to suppose that they are like himself.

Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.

Изглежда ми,че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света.