Направо към съдържанието

Джеймс Бранч Кейбъл

От Уикицитат
Джеймс Бранч Кейбъл (1935)

Джеймс Бранч Кейбъл (англ. James Branch Cabell, 1879-1958) е американски писател, предимно в областта на фантастиката, чрез която той атакува ортодоксалността и институциите на заобикалящия го свят, като вплита в произведенията си и сексуални символи. Най-известни негови произведения са "Юрген" (1919) и "Сказания за Мануел" (1927-1930). Въпреки че днес e вече доста позабравен от широката публика, неговите творби са оказали много силно влияние върху големите автори на научна фантастика.


  • Никоя дама никога не е била джентълмен.
    No lady is ever a gentleman.
  • Хората се женят по различни причини и с различен резултат. Но да се ожениш по любов е все едно да си навлечеш неминуема трагедия.
    People marry for a variety of reasons and with varying results. But to marry for love is to invite inevitable tragedy.
  • Не си спомняме за нещо друго с по-малко задоволство, отколкото за изкушението, на което сме устояли.
    There is not any memory with less satisfaction than the memory of some temptation we resisted.
  • Оптимистът вярва, че ние живеем в най-добрия от всички възможни светове. Песимистът се опасява, че това може да се окаже истина.
    The optimist proclaims that we live in the best of all possible worlds, and the pessimist fears this is true.
  • Четох някъде, че тайната на смелостта е да приемаш удоволствията на живота без припряност, а неговите неудобства - с пренебрежение.
    I have read that the secret of gallantry is to accept the pleasures of life leisurely, and its inconveniences with a shrug…
  • Поезията е бунт на човека против това, което е самият той.
    Poetry is man's rebellion against being what he is.
  • Книгата веднъж отпечатана и публикувана, добива своя самостоятелност.
    A book, once it is printed and published, becomes individual.
  • Дори да е напълно достатъчно да оставиш стъпки по пясъците на времето, много по-важно е обаче да се увериш, че водят в похвална посока.
    While it is well enough to leave footprints on the sands of time, it is even more important to make sure they point in a commendable direction.