Дванадесетте стола
от Уикицитат
Дванадесетте стола (Двенадцать стульев) е роман на Иля Илф и Евгений Петров, написан през 1928 г.
- A ключа от апартамента с парите не щеш ли?!
- Может быть тебе дать ещё ключ от квартиры, где деньги лежат?
- Баща ми беше турски поданик.
- Мой папа был турецкоподданный!
- Кажете…Двеста рубли могат ли да спасят гиганта на мисълта.
- Скажите… А двести рублей не могут спасти гиганта мысли?
- Киса, отдавна искам да Ви попитам като художник художника: можете ли да рисувате?
- Киса, я давно хотел Вас спросить как художник художника: Вы рисовать умеете?
- Ние с Вас сме чужди на този празник на живота.
- Мы с Вами чужие на этом празднике жизни.
- Половината е моя, другата половина-наша.
- Половина моя — половина наша…
- Предупреждавам: ние имаме дълги ръце!
- …предупреждаю: у нас длинные руки!
- Русия няма да ви забрави!
- Россия вас не забудет!
- Смятам, че пазарлъкът тук е неуместен.
- Я полагаю, что торг здесь неуместен!
- …сутрин пари — вечер столове. Или вечер пари — нощем столове.
- …утром деньги — вечером стулья. Или вечером деньги — ночью стулья…
- Ще ви дам парабел.
- Я дам вам парабеллум!