Гиньо Ганев

Гиньо Ганев е български парламентарист

• „Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!“
• „Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие. За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.“ (редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001)
• „Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.“ (редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001)
• „Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест, всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.“ (редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001)
• „Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.“ (редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001)
• "Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал "Това бяха ръце на каторжник". Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин. Великият поляк Светослав Лец (очевидно има предвид Станислав Лец, бел. ред.), който е автор на хиляди мисли, събрани в томове, веднъж срещнал своя позната. Тя го ухажвала и го помолила да й напише нова мисъл за любовта веднага, защото лесно пише. Тогава той й отговорил: "Не мога веднага. Зад всяка една от моите мисли стоят 6000 г. цивилизация. И аз съм мислил толкова години всяка една поотделно". Ако не 6000, поне 1000 години аз пиша всяка една от моите фрази." — от интервю във в-к "Стандарт"; 18 май 2003 г., по повод издаването на книгата му "Измислени цитати"
• "До края на живота си няма да свикна, че кучетата се сродяват чрез лай".