Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес
Вижте също:
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Габриел Гарсия Маркес (р. 1927) е колумбийски писател, автор на романа "Сто години самота", едно от най-значимите испаноезични произведения със световно значениe. През 1982 г. получава Нобелова награда за литература.

От него

• Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.
• В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.
• Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.
• Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.
• Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.
• Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.
• Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.
• Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.
• Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.
• Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.
• Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.
• Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество.
• Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.
• Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.

От „Любов по време на холера“

• С нея Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: „Сърцето има повече стаи и от публичен дом.