Габриел Гарсия Маркес

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Габриел Гарсия Маркес
Габриел Гарсия Маркес
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Габриел Гарсия Маркес (р. 1927) е колумбийски писател, автор на романа "Сто години самота", едно от най-значимите испаноезични произведения със световно значениe. През 1982 г. получава Нобелова награда за литература.

От него[редактиране]


  • Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.


  • В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.


  • Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.


  • Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.


  • Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.


  • Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.


  • Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.


  • Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.


  • Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.


  • Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.


  • Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.


  • Това, че някой не те обича както на тебе ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество.


  • Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.


  • Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.


Из „Любов по време на холера“[редактиране]


  • С нея Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си каза: „Сърцето има повече стаи и от публичен дом.