Висарион Белински

Висарион Белински
Вижте също
Материали в Общомедия

Висариòн Григòриевич Белѝнски (рус.Виссарион Григорьевич Белинский, 1811–1848) е руски литературен критик и публицист, философ.

• Ако досега човечеството е достигнало твърде много, това значи, че то трябва да достигне още повече в най-скоро време.

  Если до сих пор человечество достигло многого, это значит, что оно еще большего должно достигнуть в скорейшее время.

• Ако изборът в любовта се решаваше само от волята и разума, тогава любовта не би била чувство и страст. Наличието на елемента на непосредственост се забелязва и в най-разумната любов, защото от няколко еднакво достойни лица се избира само едно и този избор се основава на неволното влечение на сърцето.

  Если б выбор в любви решался только волею и разумом, тогда любовь не была бы чувством и страстью. Присутствие элемента непосредственности видно и в самой разумной любви, потому что из нескольких равно достойных лиц выбирается только одно, и выбор этот основывается на невольном влечении сердца.

• Ако целта на нашия живот се състоеше само в нашето лично щастие, а нашето лично щастие се заключваше само в една любов, тогава животът действително би изглеждал като мрачна пустиня… Но хвала на вечния разум, хвала на занаята, който храни! Има за човека и още един огромен свят с живот, освен вътрешния свят на сърцето – светът на историческото съзерцание и на общественото поприще – този огромен свят, където мисълта се превръща в дело, а високото чувство – в подвиг… И щастлив ще е този, който не е безделен зрител-наблюдател на този океан от шумно носещ се живот…

  Если бы вся цель нашей жизни состояла только в нашем личном счастии, а наше личное счастие заключалось бы только в одной любви, тогда жизнь была бы действительно мрачною пустынею… Но хвала вечному разуму, хвала попечительному промыслу! Есть для человека и еще великий мир жизни, кроме внутреннего мира сердца, – мир исторического созерцания и общественной деятельности, – тот великий мир, где мысль становится делом, а высокое чувствование – подвигом… И благо тому, кто не праздным зрителем смотрел на этот океан шумно несущейся жизни…

• Бащата обича своето дете, защото му е родно; но той трябва да го обича също така и като бъдещ човек. Само такава любов към децата е истинска и достойна да се нарече любов; всяка друга е егоизъм и хладно самолюбие.

  Отец любит свое дитя, потому что оно его рождение; но он должен любить его еще как будущего человека. Только такая любовь к детям истинна и достойна называться любовью; всякая же другая есть эгоизм, холодное самолюбие.

• Без дълбоко нравствено чувство човек не може да има нито любов, нито чест – нищо, благодарение на което човекът е човек

  Без глубокого нравственного чувства человек не может иметь ни любви, ни чести, – ничего, чем человек есть человек.

• Без здраве не може да има и щастие.

  Без здоровья невозможно и счастье.

• …Без страсти и противоречия няма живот и няма поезия. Стига само в тези страсти и противоречия да има разумност и човечност, техните резултати биха отвели човека до неговите цели.

  …Без страстей и противоречий нет жизни, нет поэзии. Лишь бы только в этих страстях и противоречиях была бы разумность и человечность, и их результаты вели бы человека к его цели.

• Без стремеж към безкрайното няма живот, няма развитие, няма прогрес.

  Без стремления к бесконечному нет жизни, нет развития, нет прогресса.

• Без цели няма дейност, без интереси няма цел, без дейност няма живот. А източник на интересите, целите и дейността е общественият живот.

  Без цели нет деятельности, без интересов нет цели, а без деятельности нет жизни. Источник интересов, целей и деятельности – субстанция общественной жизни.

• Благословен е този, който без да се задоволява с настоящата действителност, е носил в душата си своя идеала за по-добро съществуване, живял е и е дишал с една мисъл – да побърза, според степента на дадените му от природата средства, да осъществи на земята този идеал…

  Благо тому, кто, не довольствуясь настоящею действительностью, носил в душе своей идеал лучшего существования, жил и дышал одною мыслию – споспешествовать, по мере данных ему природою средств, осуществлению на земле идеала…

• Борбата е условие за живот: животът си отива, когато свърши борбата.

  Борьба есть условие жизни: жизнь умирает, когда оканчивается борьба.

• Бракът е реализацията на любовта. Да обича истински може само напълно съзрялата душа и в този случай любовта вижда в брака своята най-висока награда и не помръква от блясъка на (сватбения) венец, а още по-пищно разпръсква своя аромат, като под лъчите на слънцето…

  Брак есть действительность любви. Любить истинно может только вполне созревшая душа, и в таком случае любовь видит в браке свою высочайшую награду и при блеске венца не блекнет, а пышнее распускает свой ароматный цвет, как при лучах солнца…

• В думите "бог" и "религия" виждам тъмнина, мрак, вериги и камшик.

  В словах «бог» и «религия» вижу тьму, мрак, цепи и кнут.

• Вдъхновението не е нещо, което принадлежи изключително на художника: без него няма да стигне далече и ученият, без него няма да направи много дори и занаятчията, защото то е навсякъде – във всяко дело и във всеки труд.

  Вдохновение не есть исключительная принадлежность художника: без него недалеко уйдет и ученый, без него немного сделает даже и ремесленник, потому что оно везде, во всяком деле, во всяком труде.

• Всичко добро е прекрасно, когато е в хармония, в съответствие със самото себе си. Неестествено и преждевременно развилите се деца – са нравствени уроди. Всяка преждевременна зрелост прилича на насилване в детството.

  Все хорошо и прекрасно в гармонии, в соответствии с самим собой. Неестественно и преждевременно развившиеся дети – нравственные уроды. Всякая преждевременная зрелость похожа на растление в детстве.

• Всяка крайност е родна сестра на ограничеността.

  Всякая крайность есть родная сестра ограниченности.

• Всяка любов е истинска и прекрасна по своему, стига само да бъде в сърцето, а не в главата.

  Всякая любовь истинна и прекрасна по-своему, лишь бы только она была в сердце, а не в голове.

• Всяко достойнство и всяка сила са спокойни – тъкмо защото са уверени в самите себе си.

  Всякое достоинство, всякая сила спокойны – именно потому, что уверены в самих себе.

• Във важните дела на живота трябва да се бърза така, сякаш от загубата на една минута може да загине всичко останало.

  В важных делах жизни всегда надо спешить так, как будто бы от потери одной минуты должно было все погибнуть.

• Възпитанието е велико дело – от него зависи съдбата на човека.

  Воспитание – великое дело: им решается участь человека.

• Глупаво е да разстилаш морска карта само за да преминеш езерцето с лодка.

  Глупо для переезда через лужу на челноке раскладывать перед собою морскую карту.

• Да видите прекрасно издание на безсъдържателна книга е също така неприятно, както да видите безсъдържателен човек, ползващ се от всички материални блага на живота.

  Видеть прекрасно изданную пустую книгу так же неприятно, как видеть пустого человека, пользующегося всеми материальными благами жизни.

• Да вижда и уважава човека в жената е не само необходимо, но и главно условие за шансовете за любов на порядъчния човек от нашето време.

  Видеть и уважать в женщине человека – не только необходимое, но и главное условие возможности любви для порядочного человека нашего времени.

• Да възпитаваш не значи само да храниш и отглеждаш, но и да даваш насоки на сърцето и ума; а нима именно заради това от майката не се изисква и характер, и наука, развитие, достъпност до всички човешки интереси?

  Воспитывать не значит только выкармливать и вынянчивать, но и дать направление сердцу и уму, – а для этого разве не нужно со стороны матери характера, науки, развития, доступности ко всем человеческим интересам?

• Да вярваш и да не знаеш, това все още значи нещо за човека; но да знаеш и да не вярваш – това не значи абсолютно нищо.

  Верить и не знать – это еще значит что-нибудь для человека; но знать и не верить – это ровно ничего не значит.

• Да намери своя път, да узнае своето място – това е най-важното за човека, това означава за него да бъде самият себе си.

  Найти свою дорогу, узнать свое место – в этом все для человека, это для него значит сделаться самим собой.

• Да се разсъждава логично и да се разсъждава вярно са две различни неща.

• Да се създаде език е невъзможно, тъй като него го твори народът; филолозите само разкриват неговите закони и ги свързват в система, а писателите творят чрез него съобразно тези закони.

  Создать язык невозможно, ибо его творит народ; филологи только открывают его законы и приводят в систему, а писатели только творят на нем сообразно с сими законами.

• Добре е да си учен, поет, воин, законодател или друг, но лошо е, ако при това не си и човек.

  Хорошо быть ученым, поэтом, воином, законодателем и проч., но худо не быть при этом человеком.

• Драматичните поети създават актьори.

  Драматические поэты творят актеров.

• Дружбата, също както любовта, е роза с разкошни цветове, упоителен аромат, но и бодливи шипове.

  Дружба, подобно любви, есть роза с роскошным цветом, упоительным ароматом, но и с колючими шипами.

• Егоизмът е повратлив като хамелеон…

  Эгоизм изворотлив, как хамелеон…

• Един от най-висшите принципи на истинска нравственост се заключава в уважението на човешкото достойнство у всеки един човек, без значение кой е той, преди всичко заради това, че е човек, а после и заради неговите лични достойнства.

  Один из высочайших принципов истинной нравственности заключается в уважении к человеческому достоинству во всяком человеке, без различия лица, прежде всего за то, что он – человек, а потом уже за его личные достоинства.

• Еснафите собственици са прозаични хора. Тяхното любимо правило е: всеки у себе си и за себе си. Те искат да бъдат прави според гражданския закон, но не искат и да чуват за законите на човечността и нравствеността.

  Мещане-собственники – люди прозаически-положительные. Их любимое правило: всякий у себя и для себя. Они хотят быть правы по закону гражданскому и не хотят слышать о законах человечества и нравственности.

• Жената мисли със сърцето си, а мъжът — с главата си.

• За низките натури няма нищо по-приятно от това да отмъщават за своето нищожество, замервайки святото и великото с калта на своите възгледи и мнения.

  Для низких натур ничего нет приятнее, как мстить за свое ничтожество, бросая грязью своих воззрений и мнений в святое и великое.

• Изходен пункт за нравственото усъвършенстване е преди всичко материалната потребност.

  Исходный пункт нравственного совершенства есть прежде всего материальная потребность.

• Има всякакви хора и всякакви страсти. У някои например именно хладната злост поражда цялата страст и целият патос на натурата им и те само тогава са умни, талантливи и дори здрави, когато нападат.

  Всякие бывают люди и всякие страсти. У иного, например, всю страсть, весь пафос его натуры составляет холодная злость, и он только тогда и бывает умен, талантлив и даже здоров, когда кусается.

• Има много видове образования и развития и всяко от тях е важно само по себе си, но по-високо от всички тях стои нравственото образование.

  Есть много родов образования и развития, и каждое из них важно само по себе, но всех их выше должно стоять образование нравственное.

• Истината е по-горе от хората и не бива да се страхува от тях.

  Истина выше людей и не должна бояться их.

• Истинската нравственост расте от сърцето при плодотворното съдействие на светлите лъчи на разума. Нейно мерило не са думите, а практическите действия.

  Истинная нравственность растет из сердца при плодотворном содействии светлых лучей разума. Ее мерило – не слова, а практическая деятельность.

• Истинската човешка любов може да се основава само на взаимното уважение на човешкото достойнство един у друг, а не на капризите на чувствата или на прищевките на сърцето.

  Истинно человеческая любовь может быть основана только на взаимном уважении друг в друге человеческого достоинства, а не на одном капризе чувств и не на одной прихоти сердца.

• Каквато и да е дейността, но навикът и придобитото чрез него действено умение са велико нещо. Който не е седял, скръствайки ръце тогава, когато не е имало какво да се прави, той ще може да действа и тогава, когато настъпи време за това.

  Какова бы ни была деятельность, но привычка и приобретаемое через нее умение действовать – великое дело. Кто не сидел сложа руки и тогда, как нечего было делать, тот сумеет действовать, когда настанет для этого время.

• Клеветата не винаги е резултат от злобата: много често тя е плод на невинното желание да се разсеем със занимателен разговор, а понякога е плод на доброжелателство и намеса, колкото искрена, толкова и неловка.

  Клевета не всегда бывает действием злобы: чаще всего она бывает плодом невинного желания рассеяться занимательным разговором, а иногда и плодом доброжелательства и участия столь же искреннего, сколько и неловкого.

• Книгата е животът на нашето време; от нея се нуждаят всички – и малките, и възрастните.

  Книга есть жизнь нашего времени, в ней все нуждаются – и старые, и малые.

• Кой ще ми каже истината за самия мене, ако не приятелят.

  Кто мне скажет правду обо мне, если не друг.

• Който не върви напред, той върви назад: няма средно положение.

  Кто не идет вперед, тот идет назад: стоячего положения нет.

• Който не е станал преди всичко човек, той е и лош гражданин.

  Кто не сделался прежде всего человеком, тот плохой гражданин.

• Който не принадлежи на своето отечество, той не принадлежи и на цялото човечество.

  Кто не принадлежит своему отечеству, тот не принадлежит и человечеству.

• Който няма какво свое да каже, по-добре да мълчи.

  Кому нечего сказать своего, тому лучше молчать.

• Който изказва рязко своите мнения за чуждите действия, той сам се задължава да действа по-добре от другите.

  Кто резко высказывает свои мнения о чужих действиях, тот обязывает этим и самого себя действовать лучше других.

• Който се бои от знания, той е пропаднал, той е консерватор.

  Кто боится знания, тот пропал, тот консерватор.

• Колкото по-висок е геният на поета, толкова по-дълбоко и обширно разбира той природата и с толкова по-голям успех ни я представя във взаимовръзките й с живота.

  Чем выше гений поэта, тем глубже и обширнее понимает он природу и тем с большим успехом представляет нам ее во взаимосвязи с жизнью.

• Колкото по-малко е детето, толкова по-непосредствено трябва да бъде нравственото възпитание, при което то трябва не да бъде учено, а приучавано на добри чувства, наклонности и маниери, основавайки се предимно на привичката.

  Чем моложе ребенок, тем непосредственнее должно быть его нравственное воспитание, тем больше должно его не учить, а приучать к хорошим чувствам, наклонностям и манерам, основывая все преимущественно на привычке.

• Колкото по-силно е дарованието на поета, толкова е по-оригинално.

  Чем дарование поэта сильнее, тем оно оригинальнее.

• Където няма пълна откровеност, пълно доверие, където се укрива дори и най-дребната подробност, там няма и не може да съществува никаква дружба.

  Где нет полной откровенности, полной доверенности, где скрывается хотя малость какая-нибудь, там нет и не может быть дружбы.

• Любов се дава само на любов.

  Любовь дается только любви.

• Любовта е поезията и слънцето на живота.

• Любовта е толкова силна, че сътворява и непостижимото, тържествува над вечно неизменните условия на пространството и времето, над безсилието на плътта, а на новороденото му дава лъвска сила.

  Любовь столь сильна, что творит непостижимое, торжествует над вечно неизменными условиями пространства и времени, над бессилием плоти, младенцу дает львиную силу.

• Любовта и уважението към родителите без всяко съмнение е чувство свято.

  Любовь и уважение к родителям без всякого сомнения есть чувство святое.

• Любовта има свои закони на развитието, свои възрасти – също както и в човешкия живот. Тя има своята разкошна пролет, своето жарко лято, и накрая есен, която за едни е топла, светла и плодородна, а за други – хладна, гнила и безплодна.

  Любовь имеет свои законы развития, свои возрасты, как жизнь человеческая. У нее есть своя роскошная весна, свое жаркое лето, наконец, осень, которая для одних бывает теплою, светлою и плодородною, для других – холодною, гнилою и бесплодною.

• Любовта често греши, виждайки в любимия обект това, каквото в него няма, но понякога само любовта открива в него прекрасното или великото, което е недостъпно за наблюдението и ума.

  Любовь часто ошибается, видя в любимом предмете то, чего нет, но иногда только любовь же и открывает в нем прекрасное или великое, которое недоступно наблюдению и уму.

• Любовта, като една от най-силните страсти, увличаща човека към всякакви крайности повече от всяка друга страст, може да послужи като пробен камък за нравствеността.

  Любовь, как одна из сильнейших страстей, увлекающих человека во все крайности больше, чем всякая другая страсть, может служить пробным камнем нравственности.

• Много хора живеят без да живеят, а само се готвят да живеят.

  Много людей живет не живя, но только собираясь жить.

• Може да не обичаш родния си брат, ако е лош човек, но не може да не обичаш отечеството си, каквото и да е то: само важното е тази любов да не застинало доволство от това, каквото е, а желание за усъвършенстване.

  Можно не любить и родного брата, если он дурной человек, но нельзя не любить отечества, какое бы оно ни было: только надобно, чтобы эта любовь была не мертвым довольством тем, что есть, но живым желанием усовершенствования.

• Мяра за достойнството на жената може да бъде мъжът, когото тя е обикнала.

  Меркою достоинства женщины может быть мужчина, которого она любит.

• Над обществото стабилна власт имат само идеите, а не думите.

  Над обществом имеют прочную власть только идеи, а не слова.

• Най-големият и свещен интерес на обществото представлява собственото му благосъстояние, поравно разпределено на всеки негов член.

  Высочайший и священнейший интерес общества есть его собственное благосостояние, равно простертое на каждого из его членов.

• Най-голямото съкровище е добрата библиотека е.

  Величайшее сокровище – хорошая библиотека.

• …Нападките срещу недостатъците и пороците на нацията не са престъпление, а заслуга, те са истински патриотизъм.

  …Нападки… на недостатки и пороки народности есть не преступление, а заслуга, есть истинный патриотизм.

• Не бива и на шега да лъжеш или ласкаеш. Нека всеки си мисли за тебе каквото му е угодно, а ти бъди какъвто си.

  Не надо и в шутку лгать и льстить. Пусть думает о тебе всякий, что ему угодно, а ты будь тем, что ты есть.

• Не е престъпление да обичаш няколко пъти в живота и не е заслуга да обичаш само веднъж: да се упрекваш за първото и да се хвалиш с второто си е еднакво нелепо.

  Нет преступления любить несколько раз в жизни, и нет заслуги любить только один раз: упрекать себя за первое и хвастаться вторым – равно нелепо.

• Недобросъвестен е този, който не цени своето мнение като човек.

  Тот недобросовестен, кто не дорожит своими мнениями как человек.

• Ние питаме и разпитваме миналото да ни обясни нашето настояще и да ни намекне за нашето бъдеще.

  Мы вопрошаем и допрашиваем прошедшее, чтобы оно объяснило нам наше настоящее и намекнуло о нашем будущем.

• Никой човек не се ражда готов, тоест напълно оформил се, и животът не е нищо друго, освен непрекъснато движещо се развитие, непрекъснато формиране.

  Никакой человек в мире не родится готовым, то есть вполне сформировавшимся, но всякая жизнь его есть не что иное, как беспрерывно движущееся развитие, беспрестанное формирование.

• Няма нищо по-опасно от това да свързваш съдбата си със съдбата на една жена само за това, че прекрасна и млада.

  Нет ничего опаснее, чем связывать свою участь с участью женщины за то только, что она прекрасна и молода.

• Няма нищо по-свято и безкористно от майчината любов; всяка привързаност, всяка любов, всяка страст е или слаба, или користна в сравнение с нея.

  Нет ничего святее и бескорыстнее любви матери; всякая привязанность, всякая любовь, всякая страсть или слаба, или своекорыстна в сравнении с нею.

• Няма толкова лош човек, че доброто възпитание да не го направи по-добър.

  Нет столь дурного человека, которого бы хорошее воспитание не сделало лучшим.

• …Ограничен е разумът на човека, но безграничен е разумът на човечеството.

  …Ограничен разум человека, но зато безграничен разум человеческий, то есть разум человечества.

• Оръдие и посредник при възпитанието трябва да бъде любовта, а цел – човечността.

  Орудием и посредником воспитания должна быть любовь, а целью – человечность.

• От всички видове слава най-ласкателната, най-великата, най-неподкупната е народната.

  Из всех родов славы самая лестная, самая великая, самая неподкупная – слава народная.

• От всички лоши привички, разкриващи недостига на солидно образование и излишъка от добродушно невежество, най-лошата е да не се наричат нещата с истинските им имена.

  Из всех дурных привычек, обличающих недостаток прочного образования и излишества добродушного невежества, самая дурная – называть вещи не настоящими их именами.

• От всички човешки страсти след самолюбието най-силната и най-свирепата е властолюбието.

  Из всех страстей человеческих, после самолюбия, самая сильная, самая свирепая – властолюбие.

• Отвратителен е наглият самохвалко, но не по-малко отвратителен е човекът без всякакво съзнание и за най-малка сила, и за най-малко достойнство.

  Гадок наглый самохвал; но не менее гадок и человек без всякого сознания какой-нибудь силы, какого-нибудь достоинства.

• Патриотизмът, независимо чий, се доказва не с думи, а с дела.

  Патриотизм, чей бы то ни был, доказывается не словом, а делом.

• Пият и ядат всички хора, но пиянстват и преяждат само диваците.

  Пьют и едят все люди, но пьянствуют и обжираются только дикари.

• По мое най-съкровено убеждение брачният съюз трябва да бъде чужд за всяка публичност; това е въпрос, който касае само за двамата – и никой друг освен тях.

  По моему кровному убеждению, союз брачный должен быть чужд всякой публичности, это дело касается только двоих – больше никого.

• Подлеците затова успяват в своите дела, защото постъпват с честните хора като с подлеци, а честните постъпват с подлеците като с честни хора.

  Подлецы потому и успевают в своих делах, что поступают с честными людьми, как с подлецами, а честные люди поступают с подлецами, как с честными людьми.

• Поезията е висш род изкуство. Всяко друго изкуство е повече или по-малко стеснено и ограничено в своята творческа дейност от този материал, чрез който то се проявява. Поезията се изразява в свободното творческо слово, което е и звук, и картина, и определена ясно изговорена представа. Затова поезията включва в себе си всички елементи на другите изкуства.

  Поэзия есть высший род искусства. Всякое другое искусство более или менее стеснено и ограничено в своей творческой деятельности тем материалом, посредством которого оно проявляется. Поэзия же выражается в свободном творческом слове, которое есть и звук, и картина, и определенное ясно выговоренное представление. Поэтому поэзия заключает в себе все элементы других искусств.

• Попрището на жената е да възбужда у мъжа енергията на душата, пламъка на благородни страсти, да поддържа чувството за дълг и стремежа към високото и великото – това е нейното предназначение и то е велико и свещено.

  Поприще женщины – возбуждать в мужчине энергию души, пыл благородных страстей, поддерживать чувство долга и стремление к высокому и великому – вот ее назначение, и оно велико и священно.

• Приятел ми е този, комуто мога да говоря всичко.

  Друг мне тот, кому все могу говорить.

• Работата не е в думата, а в интонацията, с която тази дума се произнася.

  Дело не в слове, а в тоне, в каком это слово произносится.

• Разумното възпитание дори и злия по натура го прави или по-малко лош, или дори добър; то развива до известна степен и най-затъпелите способности и по възможност очовечава най-ограничената и дребнава натура.

  Разумное воспитание и злого по натуре делает или менее злым, или даже и добрым, развивает до известной степени самые тупые способности и по возможности очеловечивает самую ограниченную и мелкую натуру.

• Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само за да вижда, че живее неразумно.

  Разум дан человеку для того, чтобы он разумно жил, а не для того только, чтобы он видел, что неразумно живет.

• …Само златната посредственост се ползва от завидната привилегия никого да не дразни, да няма врагове или противници.

  …Только золотая посредственность пользуется завидною привилегией – никого не раздражать и не иметь врагов и противников.

• …Само щастието е мярката и проверката за любовта.

  …Только счастье есть мерка и поверка любви.

• Словото отразява мисълта: непонятна ли е мисълта, непонятно е и словото.

  Слово отражает мысль: непонятна мысль – непонятно и слово.

• Смехът често е великият посредник в усилията да се разграничи истината от лъжата.

  Смех часто бывает великим посредником в деле отличения истины от лжи.

• Способността за творчество е велик дар от природата; актът на творчеството в душата на творящия е велико тайнство; минутата на творчество е минута на велико свещенодействие.

  Способность творчества есть великий дар природы; акт творчества, в душе творящей, есть великое таинство; минута творчества есть минута великого священнодействия.

• Сред всички критици най-великият, най-гениалният и най-непогрешимият е времето.

  Из всех критиков самый великий, самый гениальный, самый непогрешимый – время.

• …Страстта е източник на всяка жива плодотворна дейност.

  …Страсть есть источник всякой живой плодотворной деятельности…

• Страстта е поезията и цвета на живота, но какво значение имат страстите, ако в сърцето няма воля.

  Страсть есть поэзия и цвет жизни, но что же в страстях, если у сердца не будет воли.

• Суеверието си отива с успеха на цивилизацията.

  Суеверие проходит с успехом цивилизации.

• Суровата критика няма да убие истинския и силен талант, по същия начин както и нейното одобрение няма да издигне незначителния.

  Истинного и сильного таланта не убьет суровость критики, так же как незначительного не подымет ее привет.

• Сърцето има свои закони – е, не такива, от които би могло да се състави пълен и систематичен кодекс.

  Сердце имеет свои законы – правда, не такие, из которых легко было бы составить полный систематический кодекс.

• Трудът облагородява човека.

  Труд облагораживает человека.

• Убеждението трябва да ни бъде скъпо, защото е истинно, а не защото е наше.

  Убеждение должно быть дорого потому только, что оно истинно, а совсем не потому, что оно наше.

• Умът – това е духовното оръжие на човека.

  Ум – это духовное оружие человека.

• Условието за нашите успехи на избраното ни поприще е заключено единствено в силата на волята.

  Только в силе воли заключается условие наших успехов на избранном поприще.

• Ученикът никога няма да надмине учителя, ако вижда в него само образец, а не съперник.

  Ученик никогда не превзойдет учителя, если видит в нем образец, а не соперника.

• Хората обикновено не толкова се наслаждават на това, което им е дадено, колкото тъгуват по това, което не им е дадено.

  Люди обыкновенно не столько наслаждаются тем, что им дано, сколько горюют о том, чего им не дано.

• Хуманността е човеколюбие, но развито от съзнанието и образованието.

  Гуманность есть человеколюбие, но развитое сознанием и образованием.

• Честните хора имат лошата привичка да спускат свенливо очи пред наглостта и нахалната подлост.

  Честные люди всегда имеют дурную привычку со стыдом опускать глаза перед наглостью и нахальною подлостью.

• Човек се изразява ясно, когато го е завладяла мисъл, но още по-ясно, когато той владее мисълта.

  Человек ясно выражается, когда им владеет мысль, но еще яснее, когда он владеет мыслию.

• Човек се плаши само от това, което не знае; знанието побеждава всеки страх.

  Человек страшится только того, чего не знает, знанием побеждается всякий страх.

• Човек се създава от природата, но се развива и изгражда в обществото.

  Создает человека природа, но развивает и образует его общество.

• Човекът винаги е бил и ще бъде най-любопитното явление за човека.

  Человек всегда был и будет самым любопытнейшим явлением для человека.

• Човекът не е звяр, нито ангел; той трябва да обича не животински и не платонически, а човешки.

  Человек не зверь и не ангел; он должен любить не животно и не платонически, а человечески.

• Човешката индивидуалност по своята природа не търпи отчуждение и самота, а жадува за съчувствието и доверието на себеподобните си.

  Индивидуальность человеческая, по своей природе, не терпит отчуждения и одиночества, жаждет сочувствия и доверенности себе подобных.

• Човешкото знание се състои не от една само математика и технология. Напротив, това е едната страна на знанието, това е само по-низшето знание; висшето обхваща нравствения свят, включва в областта си всичко, с което е високо и свято битието на човека.

  Человеческое знание состоит не из одной математики и технологии. Напротив, это только одна сторона знания, это еще только низшее знание; высшее объемлет собой мир нравственный, заключает в области своего ведения все, чем высоко и свято бытие человеческое.

• Чувството е огънят, а мисълта – маслото.

  Чувство – огонь, мысль – масло.

• Чувството за хуманност бива оскърбено, когато хората не уважат у другите човешкото достойнство, и още повече се оскърбява и страда, когато човек сам в себе си не уважава собственото си достойнство.

  Чувство гуманности оскорбляется, когда люди не уважают в других человеческого достоинства, и еще более оскорбляется и страдает, когда человек сам в себе не уважает собственного достоинства.

• Чувството само по себе си все още не представлява поезия; трябва чувството да бъде родено от идея и да изразява идея. Безсмислените чувства са даденост на животните, но те унижават човека.

  Чувство само по себе еще не составляет поэзии; надо чтобы чувство было рождено идеею и выражало идею. Бессмысленные чувства – удел животных; они унижают человека.

• Школата на нещастието е най-добрата школа.

  Школа несчастья есть самая лучшая школа.

Източници

• «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006