Венедикт Ерофеев

Венедикт Василиевич Ерофеев (1938–1990) е руски писател, автор на култовата повест („поема в проза“) „Москва-Петушки“ (1970). Цитатите са взети от „Събрани съчинения“, прев. Иван Тотоманов, Борис Мисирков, Жела Георгиева, ИК „Парадокс“, София, 2002 г.

• Според думите на майка ми съм почнал да пиша от петгодишен. Първото ми заслужаващо внимание съчинение се водят „Записките на психопата“ (1956–1958), които почнах седемнайсетгодишен. Най-обемното и най-нелепото от всичко, което съм написал.

Из „Москва-Петушки“ (1970)

• Всичко на тоя свят трябва да се извършва бавно и неправилно, та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен.

• Щото в човека има не само физическа страна: в него има и духовна страна, а има — на всичко отгоре — и страна мистическа, свръхдуховна. Та аз всяка минута очаквах, че насред площада ще ми се додрайфа откъм всяка от гореспоменатите три страни.

• О, ако целият свят, ако всеки на тоя свят беше като мен сега — тих и боязлив, и освен това беше също такъв неуверен в нищо: нито в себе си, нито в сериозността на мястото си под небето — колко хубаво щеше да е! Никакви ентусиасти, никакви подвизи, никакъв фанатизъм!

• И ето — тържествено обявявам: до края на живота си няма да предприема нищо, за да повторя моя печален опит в издигането. Оставам си долу, и отдолу плюя на цялата ви обществена стълба.

• Нашето утре е по-светло от нашето вчера и нашето днес. Но кой може да гарантира, че нашият вдругиден няма да е по-мрачен от нашия онзи ден?

• Кажи-речи от малък, от ранни младини, любимата ми дума беше „дерзание“ и — Господ ми е свидетел — как дерзаех! Ако дръзнете да дерзаете като мен — чака ви мозъчен удар или парализа.

• За да започнем неговото изследване, трябва, разбира се, да го предизвикаме: или ан зих (термин на Имануел Кант), тоест да го предизвикаме в самите себе си, — или пък да го предизвикаме в друг човек, но в наш интерес, тоест фюр зих. Термин на Имануел Кант. Най-добре е, естествено, и ан зих, и фюр зих, а именно по следния начин: два часа подред пийте някакъв концентрат, старка или зверобой, или ловджийска. Пийте с водни чаши, по една водна чаша през половин час, като по възможност избягвате мезетата.

• Излишно е да ви напомням как се пречиства политурата, това и децата го знаят. Защото никой в Русия не знае от какво е умрял Пушкин, а как се пречиства политура — всеки знае.
  Накъсо казано, записвайте си рецептата на „Ханаански балсам“. Веднъж живеем и е редно да живеем така, че да не допущаме грешки в рецептите:
       Спирт за горене — 100 г
       Луксозна бира — 200 г
       Политура пречистена — 100 г

• Не всяка простота е свята. И не всяка комедия — божествена...

• Този кръг, порочният кръг на битието, ме е стиснал за гушата!

• Трябва да тачим, повтарям, тъмните дълбини на чуждата душа, трябва да надзъртаме в тях, дори и нищо да няма там, дори да има само гнусотии — все едно: надзъртай и тачи, надзъртай и не плюй...

• Умря от мъка и от прекомерна склонност към обобщаване.

• Човек не бива да е самотен — на такова мнение съм аз. Човек трябва да се отдава на хората, дори и ако не искат да го вземат.

• И ангелите се разсмяха. Знаете ли как се смеят ангелите? Те са позорни твари, сега го знам — да ви кажа ли как се разсмяха те? Веднъж много отдавна в Лобня, близо до гарата, влакът прегази един човек и го прекази по необясним начин: цялата му долна половина стана на парченца и се разпиля по платното, а горната му половина, от кръста, остана като жива и стоеше до релсите, както стоят бюстовете на постаментите си. Влакът си замина, а тая половина продължи да си стои и по лицето му се четеше някаква озадаченост, и устата му беше полуотворена. Мнозина не можеха да гледат това и се извръщаха, пребледнели и с болка в сърцето. А едни деца се завтекоха към него, три или четири дечица, намериха някъде пушеща угарка и му я натикаха в мъртвата полуотворена уста. И угарката димеше ли, димеше, а децата подскачаха наоколо и се радваха на тази смехория… Та и ангелите сега така ми се смееха. Те се смееха, а Бог мълчеше.

Из бележниците на Ерофеев

• Ако на човек сутрин му е гадно, а вечер е бодър и пълен с надежда, значи е лош човек, това е сигурен признак. Ако е обратното — значи е посредствен. Добри хора, както се знае, няма.

• Всичко истинско идва оттам, откъдето и всичко лъжливо.

• Историята на Маугли е автобиографична. Киплинг е отгледан от вълците на британския империализъм.

• Той вплете във венеца ми две-три свои лаври, а после все се чудех откъде вони.

• Обръщения: през 1955–57 всички ми казват „Веничка“ (Москва); през 1957–58 като побеляващ и попорастващ — „Венедикт“; през 1959- „Бен“, през 1960- „Бен“, „графе“, „той“, през 1961–62 пак „Венедикт“, и от 1963- пак поголовно „Веничка“.

• А онова, което мислех за пътеводни звезди, се оказаха глупави фойерверки.

• И Христос също: щял да разруши този храм и за три дни да го издигне. Защо за три, като може за секунда? Защото е по-убедително за еснафа.

• ...припаднах, но не го показах.

• Още едно женско име: Прокуратура (галено — Прошка).

• На Родината-майка да й се отнемат родителските права.

• И нине не пия, и присно няма.

• Адам е от мека глина, а Ева — от твърдо ребро.

• Абе голяма курва, обаче изглежда като екваториално съзвездие.

• Живея в епоха на поголовна невменяемост.

• Човек — това звучи горко (просто ми дойде).

• Или да почна така: „Много обичам жените, те са смешни и умни“.

• Да се колекционират способностите, които отличават човека от останалата фауна: 1) способността да се смееш, 2) да пиеш алкохол, 3) да правиш нещо без причина, 4) да правиш нещо, въпреки че нямаш изгода от него, 5) да се самоубиеш.

• Безкрайни отговори има Той и се чуди — защо питаме толкова малко? Защото сме мързеливи, нелюбопитни и суетни?

• Като дете си мечтаех да стана — какъв си мечтаех да стана? Лъжесвидетел, огнепоклонник, кърмачка...

• Така настъпва пролетта в Кавказ. Разцъфва първото пролетно цветенце. Нарича се колхикум биберщайнус.

• Искам да съм отявлен и разюздан.

• И аз й казвам: харесва ми безчовечният ти ум и нечовешкото ти тяло.

• Той изобщо не е сложен. Той просто е игрален и сериен.

• Не обичам напетите, предпочитам изнурените.

• Ръцете ти миришат на крака, но нищо.

• За мерните единици. Заядливостта се измерва във волтери.

• Понякога вечер е много приятно да развъртиш геноцид. Или да преследваш химери.

• Не искам да съм полезен, казвам им, искам да съм насъщен.

Из "Василий Розанов през погледа на един ексцентрик

• Погълнат от мрак е светът и отритнат от Бога.

• Сега е моята Страстна седмица и в нея има седем Разпети петъка.

• Антон Чехов изобщо няма нужда от паметник в Ялта, всяко куче го помни там.