Васил Василев-Зуека

От Уикицитат
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Васил Василев-Зуека

Васил Василев, известен с прякора Зуека, (р.1965) е български актьор и тв водещ на хумористично-сатирични предавания.


  • Вече не съм на 20 години, за да говоря всичко, което ми напишат..[1]


  • Театърът е прекрасно нещо, защото там не може да се замени живия контакт с нищо. Не може да се сравни с киното или телевизията. Живият контакт е нещото, което ме зарежда за дни напред. Театърът ми дава по-голямата дълбочина. Киното е онова, към което съм се стремил цял живот. Там средствата са много по-различни от театралните. Обичам киното. В киното има едно нещо, което се нарича “като в живота”, докато в телевизията например, където също заставаш пред камера, нещата са “както в телевизията”. Телевизията е между театъра и киното. В киното се опитвам да правя всичко онова, което ми е интересно, като истински герой.[1]


  • Телевизията е комерсиално нещо. Тя е измислена да се печелят пари от нея. За съжаление телевизията е длъжна на зрителите и то не само българските канали. Защото тя може прекрасно да възпитава, с езика си, с начина си на поведение, с доброто, което би трябвало да излиза от телевизионния екран. За съжаление телевизията е тръгнала към насилието, към онова, което по-лесно се снима, където не ти трябват скъпо платени актьори, а едни момчета, които се бият.[1]


  • Тогава (в началото на 90 години на 20-ти век, когато се снимаше студентското предаване Ку-Ку - бел.цит.) работехме за 15 лева на месец, излъчвахме 4 предавания в месеца - раздели ги на 15, колко излиза за едно предаване. Работехме на ентусиазъм и дълго време работехме така. След което навлязоха парите и стана друго.[1]


  • Аз наистина се забавлявам, доволен съм от живота си. Аз съм един щастлив човек - имам прекрасна дъщеря, прекрасна жена, имам прекрасни колеги, в театъра нещата ми вървят повече от добре - посетили сме над 250 фестивала, обиколили сме цял свят. Едва ли много хора, до 40-тата си година биха се похвалили с толкова много неща. За наградите да не говорим. Но умората е огромна. Аз понякога не разбирам какво ми говорят от умора. Както се казва да е жив и здрав Шаркът (вид енергийна напитка - бел.цит.)[1]


  • …Искам да изиграя една сериозна роля в киното на лош човек. Искам да изиграя лош човек. Или пък лош човек с добри очи. … В последно време това е много актуално явление не само в България, а в целия свят - добри хора, които правят много лоши неща. Понякога без да искат, понякога напълно съзнателно. Това е нещо, което мен ме вълнува.[1]


  • …Ние (от шоуто Господари на Ефира) не учим на добро българите. Защото вместо да се опитат сами да си свършат работата, те веднага започват да плашат институциите или властта с нас.[2]


  • О, всеки си плаче за скункс всекидневно (наградата за гафове "Златен скункс" се раздава редовно от хумористичното предаването "Господари на ефира" - бел.цит.). И аз също. Човек допуска грешки. Нали сме на тази земя, за да си оправяме грешките и да се учим от тях. И аз що грешки имам да оправям...[2]


  • Винаги гледам истината и когато става въпрос за нея, не подбирам средства, не ме интересува нищо. В това число и продуцентите.[2]


  • Меценатите или се раждат, или се възпитават. Всеки може да бъде меценат. Които са меценати, и в криза пак дават.[3]


Източници[редактиране]