България — Българи — Българщина

от Уикицитат

Направо към: навигация, търсене
  • "У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави". Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..." - Доньо Донев
  • „За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“ - Константин Иречек (13.12.1881)
  • „Оказва се, че в България всеки може да стане герой на «неВАЛИДНО»!“ - Ерол Ибрахимов
  • "Мисля, че ако България изпитва някакви трудности, то първо ще почука на вратата на Русия, а не на Брюксел." — Генадий Селезньов, 1 Март 2002
  • „В България има толкова писатели, колкото й се полагат — не повече от 15–20 души. Между тези двайсетима няма нито леви, нито десни. Има мислещи хора. Те се опитват да застават на страната на човека, но не са леви. Другите са графомани — те са леви.“ - Владо Даверов
  • „На власт в България дойдоха дребни бюрократи в международни банки.“ - Владимир Квинт (пред в. „Стандарт“)
  • "Главата ми да отсекат, пак ще викам: 'Да живее България!'" - Николай Хайтов
  • "Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма.“ - Николай Хайтов
  • „България е страна на полуурбанизирани селяни.“ — Харалан Александров, в интервю пред mediapool
  • „Винаги в България първата работа на този, който вземе властта, е да свали държавната администрация, пъдарите и прокурорите. Не е нито съвременен полъх, нито комунистически, а за жалост е тежкото ни наследство от една ориенталска принадлежност.“ - Андрей Пантев (пред в. „24 часа“)
  • "...България е объркана, тя има нужда от компас, който да сочи правилната посока, за да разберат българите къде искат да отидат и да са готови да направят нужните жертви, за да стигнат дотам. Това ни липсва и мисля, че тази липса е пагубна." — Димитър Паница, от интервю във в-к "Дневник"
  • "Според статистиката България е втора след Гърция по тютюнопушене в Европа. Пушите наистина много. Аз дойдох от Русия, но тук положението може би е по-тежко." — Кауко Ямсен, посланик на Финландия у нас, пред в. "24 часа", 06.2006
  • "Същите качества, които вдъхновяваха Хитлер, започнаха да се проявяват и у онези, които ръководят руската политика. Точно както Германия сграбчи Австрия и Чехословакия, така Русия сграбчи България, Румъния, Чехословакия, Полша и Унгария." - реч на лорд Солзбъри в Камарата на общините; Лондон, 3 март 1948; РОЙТЕР
  • "Последните години в България могат да служат като наръчник за болшевизирането на една страна." - „Хиляда дни болшевишки опит в България" от Луиджи Сапорит - статията е предназначена за италианските гласоподаватели, които, ако узнаят какво става в България, не биха гласували за Демократическия фронт; Рим, 28 февруари 1948; „УМАНИТА"
  • * "Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава." — Атанас Буров
  • "Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така." — Атанас Буров
  • "...Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има и една част, които не говорят друг език освен български." - Мидхат паша /1822-1884/, бил последователно управител на Дунавския вилает, велик везир и Председател на Държавния съвет на Турция. Отпечатано в статията "Турция в своето минало, настояще и бъдеще", стр. 1152 на френското списание "Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж", година VІІ, януари-юли 1878 година, Париж.