Анаис Нин

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Анаис Нин
Анаис Нин
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Анаѝс Нин (англ. Angela Anaïs Juana Antolina Rosa Edelmira Nin y Culmell, 1903-1977) е американска писателка от френско-кубински произход, известна с еротичните си романи и разкази, а също и с водения над 60 години личен дневник, от където тя сама публикува отделни пасажи.


  • Виждаме нещата не според това какви са те, а според това, какви сме ние.
    We don't see things as they are, we see them as we are.
приписвано


  • Всички писатели скриват повече, отколкото откриват. Художникът е единственият, който знае, че светът е субективно творение, в което има избор, който може да бъде направен, има селекция от елементи. Това е материализацията, прераждането на неговия вътрешен свят. След това той се надява да привлече и други в него. Надява се да наложи своето лично виждане и да го сподели с останалите. А ако второто ниво не е достигнато, то храбрият творец продължава въпреки всичко.
    All writers have concealed more than they revealed.The artist is the only one who knows that the world is a subjective creation, that there is a choice to be made, a selection of elements. It is a materialization, an incarnation of his inner world. Then he hopes to attract others into it. He hopes to impose his particular vision and share it with others. And when the second stage is not reached, the brave artist continues nevertheless.
из личния дневник на писателката


  • Всичко освен щастието е невроза.
    Everything but happiness is neurosis.
из личния дневник на писателката, 15 февр. 1936 г.


  • Да лъжеш, разбира се, значи да докарваш до умопомрачение.
    To lie, of course, is to engender insanity.
"Henry and June", 1932 г.


  • Да се въздържаш да живееш, значи да си свършен ... колкото повече даваш на живота, толкова повече той ти дава на теб.
    To withhold from living is to finish ... the more you give of yourself to life the more life nourishes you.
из личния дневник на писателката, 6 март 1936 г.


"A Journal of Love", 11 май 1935


  • Екстазът е момент на екзалтация от цялостността!
    Ecstasy is the moment of exaltation from wholeness!
из личня дневник на писателката, 10 септ. 1936 г.


  • Жените винаги мислят, че ако те имат моите обувки, моите рокли, моите фризьори и грим, това ще има същия ефект. Те не разбират нищо за магията, която е необходима. Не знаят, че аз не съм красива, а само се появявам такава в определени моменти.
    Women always think that when they have my shoes, my dress, my hairdresser, my makeup, it will all work the same way. They do not conceive of the witchcraft that is needed. They do not know that I am not beautiful but that I only appear to be at certain moments.
"Henry and June", 1932 г.


  • Животът се свива или разлива пропорционално на човешката смелост.
    Life shrinks or expands according to one's courage.
цитирано в "French Writers of the Past" (2000), от Carol A. Dingle, с. 126


  • За тебе и за мене – най-върховните моменти, най-силната наслада е не когато нашият ум доминира, а когато го губим.
    For you and for me the highest moment, the keenest joy, is not when our minds dominate but when we lose our minds…
из личния дневник на писателката, февруари 1932 г.


  • Каква грешка правим само, очаквайки някой друг да съдздаде света на нашите мечти, вместо сами да се захванем с това!
    How wrong is it for women to expect the man to build the world she wants, rather than set out to create it herself.


  • Когато ме питаха за истината за мене, бях убедена, че не става въпрос за истината, която те искаха да знаят, а илюзията, с която те можеха да понесат да живеят.
    When others asked the truth of me, I was convinced it was not the truth they wanted, but an illusion they could bear to live with.
из личния дневник на писателката, ноември 1933 г.


  • Когато ти създаваш свят, приемлив за себе си, ти създаваш свят, приемлив за останалите.
    When you make a world tolerable for yourself, you make a world tolerable for others.
из личния дневник на писателката, февруари 1954 г.


  • Любовта е оста и диханието на моя живот. Изкуството, което създавам, е страничен продукт, филиз на любовта, на радостта, която трябва да се възпламени, на свръхизобилието; това е всичко.
    Love is the axis and breath of my life. The art I produce is a byproduct, an excrescence of love, the song I sing, the joy which must explode, the overabundance — that is all!
из личния дневник на писателката; 21 окт. 1934


"The Novel of the Future", 1969 г.


  • Мечтите са необходими, за да живееш.
    Dreams are necessary to life.


  • Моите идеи обикновено не ми идват, когато седна да пиша, а когато съм във вихъра на живота.
    My ideas usually come not at the desk writing but in the midst of living.


  • Моят живот забавя темпото си, когато се отдам на размишления и на нуждата да разбера за какво живея.
    My life is slowed up by thought and the need to understand what I am living.
из личния дневник на писателката, февруари 1932 г.


  • Не позволявайте на никой облак да закрие цялото небе.
    Don't let one cloud obliterate the whole sky.


  • Ние започваме да виждаме въздействието на мечтите върху реалността и на реалността върху мечтите.
    We are beginning to see the influence of dream upon reality and reality upon dream.
"The Novel of the Future", 1969 г.


  • Ние не израстваме абсолютно, хронологично. Понякога неравномерно израстваме в едно направление, но не и в друго. Израстваме частично. Ние сме относителни. Развити сме в една сфера, но недозрели в друга. Миналото, настоящето и бъдещето се смесват и ни дърпат назад, напред или ни застопоряват в съвремието. Ние сме направени от слоеве, клетки и обстоятелства.
    We do not grow absolutely, chronologically. We grow sometimes in one dimension, and not in another, unevenly. We grow partially. We are relative. We are mature in one realm, childish in another. The past, present, and future mingle and pull us backward, forward, of fix us in the present. We are made of layers, cells, constellations.
из личния дневник на писателката, 1971 г.


  • Никой друг освен влюбената жена не вижда върховното величие на мъжете.
    No one but a woman in love ever sees the maximum of men's greatness.
из личния дневник на писателката, 18 юни 1934


  • Нуждата от измислицата вероятно е родена заради табуто върху определени откровения. Тя е не само фантазия, но и отговор на ограниченията в обясненията на хората.
    The necessity for fiction was probably born of the problem of taboo on certain revelations. It was not only a need of the imagination but an answer to the limitations placed on portrayal of others.
"The Novel of the Future", 1969 г.


  • Някои неща винаги се раждат от крайностите: голямото изкуство се ражда от големия терор, Фголямата самота или големите забрани и винаги ги уравновесява.
    Something is always born of excess: great art was born of great terror, great loneliness, great inhibitions, instabilities, and it always balances them.


  • Няма нищо по-трудно от това да живееш съобразно човешките мечти.
    Nothing more difficult to live up to than men’s dreams.
"Children of the Albatross", 1947 г.


  • Опитът учи да приемаме несъвършенството като живот.
    Experience teaches acceptance of the imperfect as life.
из личния дневник на писателката, 15 февр. 1936 г.


"Collages", 1964 г.


  • Само в треската на творчеството тя сътворява своя собствен изгубен живот.
    Only in the fever of creation could she recreate her own lost life.
"Winter of Artifice", 1939 г.


  • Самосътворилият се свят е пълен с чудовища и демони.
    Worlds self made are so full of monsters and demons.
"House of Incest", 1936 г.


  • Според мене приключенията на разума – всяко отклонение на мисълта, всяко движение, нюанс, развитие, откритие е източник на бодрост и веселие.
    For me, the adventures of the mind, each inflection of thought, each movement, nuance, growth, discovery, is a source of exhilaration.
из личния дневник на писателката, ноември 1933 г.


  • Страстта ми дава моментите на цялостност.
    Passion gives me moments of wholeness.
из личния дневник на писателката, февруари 1932


  • Творение, което не те изразява теб самия, се превръща в безумие.
    Creation which cannot express itself becomes madness.
из личня дневник на писателката, 18 окт. 1936


  • Ти не можеш да спасиш хората – ти можеш само да ги обичаш.
    You cannot save people, you can only love them.
из личния дневник на писателката


  • Този дневник е моят хашиш и опиумна тръба. Това е моята дрога и моята поквара.
    This diary is my kief, hashish, and opium pipe. This is my drug and my vice.
из личния дневник на писателката


  • Хората, които живеят истински, не се страхуват от края.
    People living deeply have no fear of the 'end.
из личния дневник на писателката