Алфонс дьо Ламартин
от Уикицитат
| Алфонс дьо Ламартин | |
|---|---|
 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Алфонс дьо Ламартин (1790 — 1869) е френски поет и политик.
[редактиране] От него
- Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва 'никога', а другата — 'винаги'.
- Le passé, l'avenir, ces deux moitiés de vie dont l'une dit jamais et l'autre dit toujours. („La vigne et la maison“)
- Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.
- Nos seules vérités, homme, sont nos douleurs. (Гробът на една майка — Le tombeau d'une mère)
- Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.
- Ignorant d'où je viens, incertain où je vais. (от поемата „Човекът“; „L'homme“)
- Франция е една скучаеща нация. — в реч 10 януари 1839
- La France est une nation qui s'ennuie.
- Съвест без Бог е съд без съдия
- Une conscience sans Dieu, c'est un tribunal sans juge.
- Поетите са гласът на тези, които нямат глас.
- Les poètes sont les voix de ceux qui n'ont pas de voix.
- Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.
- L'Église n'a pas besoin de réformateurs, mais de saints.
