Алфонс дьо Ламартин

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Алфонс дьо Ламартин
Алфонс дьо Ламартин
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Gutenberg ico.png Творби в Проект Гутенберг

Алфонс дьо Ламартин (17901869) е френски поет и политик.

От него[редактиране]

  • Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва "никога", а другата — "винаги".
    Le passé, l'avenir, ces deux moitiés de vie dont l'une dit jamais et l'autre dit toujours. („La vigne et la maison“)


  • Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.
    Nos seules vérités, homme, sont nos douleurs. (Гробът на една майка — Le tombeau d'une mère)


  • Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.
    Ignorant d'où je viens, incertain où je vais. (от поемата „Човекът“; „L'homme“)


  • Поетите са гласът на тези, които нямат глас.
    Les poètes sont les voix de ceux qui n'ont pas de voix.


  • Съвест без Бог е съдилище без съдия
    Une conscience sans Dieu, c'est un tribunal sans juge.


  • Франция е една скучаеща нация.в реч 10 януари 1839
    La France est une nation qui s'ennuie.


  • Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.
    L'Église n'a pas besoin de réformateurs, mais de saints.