Александър Македонски

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Александър Македонски
Александър Македонски
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Александър III Македонски, известен още като Александър Велики (гр.Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών, 356 — 323 г.пр.н.е.) е македонски владетел и пълководец, създал една от най-големите империи на древността, включваща Гърция, Персия, Египет, други съседни територии и части от Индия.


От него


  • Какъв прекрасен кон губят, заради липсата на умения и смелост да се справят с него. … Аз ще се справя с този кон по-добре от всички останали. — гледайки като младеж как мъжет в двора на баща му не могат да обяздят буйния Буцефал — според Плутарх


  • Наши врагове са мидийци и перси - хора, които от векове живеят спокоен и охолен живот, докато ние, македонците, от поколения сме тренирани в суровата школа на опасностите и войната. Освен това ние сме свободни хора, а те са роби. При тях има, разбира се, гръцки войници на персийска служба - но колко различно е тяхното дело от нашето! Те ще се бият за пари и не повече от това; ние ще се бием за нашата родина, за Гърция, и нашите сърца ще бият за нашето дело. Що се отнася за нашите чуждестранни воини - траки, пеони, илири, агриани - те са най-добрите и издържливи войници … И накрая: какво да кажем за върховните командващи? Вие имате Александър, те имат Дарий! — обръщение към неговите войници преди битката при Иса — според Ариан, кн.II,7


  • Щях да го направя, ако бях Парменион. — когато след битката при Иса персийският владетел Дарий III му предлага съюз и ръката на дъщеря си, заедно с цяла Мала Азия, Парменион възкликва "Ако бях Александър, щях да приема", на което и Александър отговаря с горната реплика — според Плутарх




  • Не може да има две слънца на небето и двама владетели на Земята.


  • Няма нищо по-робско от разкоша и безделието и нищо по-царствено от труда.


  • Веднъж, слушайки обвинението срещу някого, Александър Македонски запушил едното си ухо. Когато го попитали защо го прави, той отговорил: „Пазя това ухо за обвиняемия.“


  • Тук спря Александър. — думи, изречени през 326 г.пр.н.е., когато тръгва да се връща обратно, поради отказа на войниците му да продължат по-нататък през Индия — "Пътеводител в общата култура", Ж.Ф.Бронщайн, Б.Фан, "Рива" 2008, с.22


  • Умирам от помощта на твърде много лекари.


  • Виждам, че над гроба ми ще има голяма надпревара.


  • Задължен съм на баща си, за това, че живея и на учителя си за това, че живея добре.


Приписвани


  • Във Вселената има безброй светове, а аз още и един не съм завладял.


  • Човек е ковач на своята съдба, понеже не може да бъде златар.