Ейбрахам Линкълн

Ейбрахам Линкълн
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Уикиизточник
	Творби в Проект Гутенберг

Ейбрахам Линкълн (англ. Abraham Lincoln, 1809–1865) е 16-тият президент на САЩ, ръководил страната по време на Гражданската война в Америка 1861–1865 г.

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

А

Аз държа всички, съставляващи нацията, да предприемат каквото искат по всички въпроси, засягащи цялата нация, а онези, които съставляват дадена част, да правят каквото решат, по всички въпроси, които не засягат никоя друга част, а пък всеки индивид да постъпва, както желае, по всички въпроси, които не засягат никого другиго. Това е принципът.

— из чернова на реч, дек. 1857 или май 1858 г.

Аз не вярвам в закон, който да не дава възможност на човек да забогатее – това по-скоро би навредило, отколкото да оправи нещата.

— из реч, държана в Ню Хейвън, Кънектикът, 6 март 1860 г.

…Ако има нещо, което е дълг на целия народ и което не може да бъде оставено в други, освен в собствените ръце на хората, то това е постоянството и непрекъснатостта на собствените им свободи и институции.

— из реч за закона Канзас–Небраска, 16 окт. 1954 г.

Ако … отказвате свободата на останалите, самите вие не заслужавате да бъдете свободни.

— из писмо до бостънски републиканци, 6 април 1859 г.

Б

…Без да обявяваме война на капитала, ние наистина искаме и на най-бедния човек да бъде дадена същата възможност да забогатее, каквато възможност имат и всички останали.

— из реч, държана в Ню Хейвън, Кънектикът, 6 март 1860 г.

В

Вероятността да паднем в борбата не трябва да ни пречи да оказваме подкрепа в кауза, която смятаме за справедлива; на мен тази вероятност няма да ми попречи.

— из реч за финансовите подразделения, 26 дек.1839 г.

Всичко, което зная, съм научил от книгите.

…Винаги сме готови да защитаваме приветстваната от нашите убеждения кауза, пред която благоговеят сърцата ни, дори ако е изпаднала в беда, окована и измъчвана.

— из реч за финансовите подразделения, 26 дек.1839 г.

Винаги съм смятал, че всички хора трябва да бъдат свободни, но ако някои трябва да бъдат роби, то на първо място това трябва да са онези, които желаят това за себе си, а на второ място – онези, които желаят това за другите.

— из реч, държана пред 140-ти полк от Индиана, 17 март 1865 г.

Д

Да става каквото ще, но намерението ми е да запазя убежденията си и пред приятели, и пред врагове.

— из изказване пред политици от Уисконсин, август 1864 г.

Е

Едно мнозинство, възпирано от конституционни пречки и ограничения, и податливо на бързи промени, съзнателно променяйки мненията и чувствата е единственият истински уверен на свободния народ. Който отрича това, по необходимост прибягва до анархията или деспотизма.

— из реч, държана при встъпването в длъжността президент на САЩ, 4 март 1861 г.

Единодушието [сред народа] е невъзможно; напълно е неприемливо да съществува постоянно споразумение, според което да управлява малцинството, така че ако се отрече и принципът за мнозинството, това което остава, са някакви форми на анархия и деспотизъм.

— из реч, държана при встъпването в длъжността президент на САЩ, 4 март 1861 г.

Ж

Желанието за работа е толкова рядко срещано достойнство, че трябва да бъде насърчавано.

— из из писмо до Джордж Рамзи, 17 окт. 1861 г.

З

За да спечели правото дело, са необходими не окървавени куршуми, а мирно дадени гласове.

— из чернова на реч, дек. 1857 или май 1858 г.

Златото има своето място, но живите и храбри патриоти са по-ценни от злато.

— из отговор на серенада относно изборната победа, 10 ноември 1864 г.

Зная, че американският Народ е много привързан към своята изпълнителна власт; зная, че американците са готови на големи страдания в името на тази власт; зная, че те са готови дълго и търпеливо да понасят злините, преди да им хрумне, че могат да сменят тази власт с друга.

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

И

Извисяващият се гений презира утъпканата пътека. Той търси неизследвани до този момент области. … Не смята, че има достатъчно слава в това да служиш под нечие ръководство. Презира това да върви по стъпките на някой предшественик, колкото и знаменит да е бил този човек. Мъчи го изпепеляващата жажда да получи отличие… А когато такъв човек се появи, се налага хората да се съюзяват, да се свързват с властта и закона – макар като цяло да са интелигентни, – за провалят неговите планове.

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

Искам всеки човек да разполага с такава възможност, благодарение на която той може да оправи положението си; да очаква с нетърпение и надежда тази година и догодина да бъде наемен работник, подир това да работи за себе си, а накрая да наеме хора, които да работят за него! Такава система [на труд] е правилно да имаме.

— из реч, държана в Ню Хейвън, Кънектикът, 6 март 1860 г.

К

Като даваме свобода на роба, ние гарантираме свободата и на свободния човек.

— из годишно обръщение към Конгреса, 1862 г., 1 декември 1862 г.

…Когато действа духът на тълпокрацията, разпрострял се … навсякъде в държавата, дори и най-здравия вал на една изпълнителна власт … може лесно да бъде срутен и заличен…

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

Когато човек започне като бедняк, както започват повечето хора в житейската надпревара, свободното общество е онова, в което той знае, че може да подобри положението си; той знае, че не съществуват твърдо установени условия за труд, които да важат през целия му живот.

— из реч, държана в Ню Хейвън, Кънектикът, 6 март 1860 г.

Л

Легитимната цел на управлението е да направи за човешката общност онова, което тя има нужда да бъде направено за нея, но което тя самата или изобщо не може да направи, или не може да направи достатъчно добре за отделния човек в качеството му на индивид.

— из бележки за управлението, ок. 1954 г.

Лицемерът е човек, който, след като е убил родителите, си моли за снизхождение, с основанието, че е сирак.

М

…Макар да са изписани томове, за да се доказва, че робството е много хубаво нещо, досега не сме чули човек, който да иска да се възползва от това като самият той стане роб.

— из бележки за робството, ок. 1954 г.

Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време.
You may fool all the people some of the time; you can even fool some of the people all the time; but you can’t fool all of the people all the time.

Моите противници твърдят, че продължавам да водя войната с едничката цел да бъде забранено робството. Но докато аз съм президент, войната ще продължава с едничката цел да се възстанови Съюзът.

— из изказване пред политици от Уисконсин, август 1864 г.

Н

Нашето управление почива на общественото мнение. Онзи, който може да промени общественото мнение, в същата степен може да промени и управлението.

— из реч, държана в Чикаго, Илинойс, 10 дек. 1956 г.

Не искам да бъда нито роб, нито робовладелец. Това е израз на моето разбиране за демокрация.

Не можеш да промениш вятъра, но можеш да обърнеш платното.

Нека всеки американец, всеки, обичащ свободата, всеки, желаещ доброто на своите потомци, се закълне в пролятата от Революцията кръв никога да не нарушава и по най-незначителен начин законите на страната и никога да не проявява търпимост към нарушаването им от страната на други хора. Както патриотите от седемдесет и шества година постъпиха, за да подкрепят Декларацията на независимост, с което подкрепиха Конституцията й и законността, така нека и всеки американец обещае като залог своя живот, собствеността си и свещеното си достойнство; нека всеки помни, че да нарушиш закона е равносилно на това да нагазиш в кръвта на своя баща и да обезсмислиш естеството на свободата както и за себе си, така и за своите деца. Нека всяка американска майка вдъхва на проговарящото дете, гукащо в скута й, уважение към закона; нека това се преподава в училищата и колежите; нека е записано в читанките, тетрадките и алманасите, нека бъде проповядвано от амвона, възвестявано в законодателните събрания и прилагано в съдебните зали. С една дума, нека това стане политическата религия на нацията, и нека старите и младите, богатите и бедните, сериозните и веселите, съществата от всеки пол и говорещите на който и да е език, с всякакъв цвят на кожата и във всяко положение, неспирно принасят своята жертва върху нейните олтари.

И докато едно подобно чувство непрекъснато и навсякъде, пък дори и като цяло преобладава сред народа, напразни ще бъдат всички усилия, безплодни – всички опити да бъде погазена националната свобода.

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

Нека никой, който смята, че е прав, не се поколебава – и ние може да успеем. Но ако в крайна сметка се провалим, така да бъде. Все още ни остава гордата утеха, да можем да кажем на съвестта си, на изчезналата сянка, хвърляна от свободата в нашата страна, че ние винаги сме готови да защитаваме приветстваната от нашите убеждения кауза, пред която благоговеят сърцата ни, дори ако е изпаднала в беда, окована и измъчвана.

— из реч за финансовите подразделения, 26 дек.1839 г.

Ние всички заявяваме, че сме за свободата, но макар да използваме една и съща дума, ние нямаме предвид едно и също. За някои думата "свобода" може би означава всеки да прави със себе си и с продукта на своя труд онова, което му допада, докато за други същата дума може да означава, че всеки прави с другите и с продукта на техния труд онова, което му допада. Налице са две не само различни, но и несъпоставими неща, наричани с една и съща дума – с думата "свобода". Логично следва, че всяко от тези неща е наричано от съответните групи хора с две различни и несъпоставими имена: "свобода" и "тирания".

— из реч, държана в Балтимор, Мериленд, 18 април 1864 г.

Ние едновременно предизвикаме почудата и възхитата на целия свят. Трябва да се запитаме коя е причината за нашето толкова голямо благоденствие и тогава ще разберем, че да се откажем от това единствено нещо би значело да се откажем от цялото си бъдещо благоденствие. Това е каузата, че всеки човек може сам да създаде себе си.

— из реч, държана в Каламазу, Мичиган, 27 авг. 1956 г.

Ние не можем да имаме свободно правителство без избори… Борбите около изборите олицетворяват практическото приложение на човешката природа към случая. Станалото положително ще се повтаря в подобни ситуации. Човешката природа няма да се промени.

— из отговор на серенада относно изборната победа, 10 ноември 1864 г.

Ние обаче знаем, че мъдростта и патриотизмът в държавната уредба, при институции като нашите, са съвсем неефективни и безполезни, ако не се подкрепят от вярата и предаността на народа.

— из слово в памет на Закари Тейлър, 25 юли 1850 г.

Ние предложихме на всички да бъде предоставена възможност и очакваме слабите да станат по-силни, невежите – по-мъдри, а всички заедно да бъдат по-добри и по-щастливи.

— из бележки за робството, ок. 1954 г.

Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец.

Никоя от двете [воюващи] страни не очакваше този мащаб и тази продължителност, до които войната вече стигна. Никой не допускаше, че причината за конфликта може да изчезне, преди да изчезне самият конфликт, или дори още по-рано. Всяка страна се стремеше към лесна победа и към резултат, който да не е толкова фундаментален и зашеметяващ. И двете страни четяха една и съща Библия и се молеха на един същ Господ, и всяка търсеше Неговата помощ срещу другата страна. … Нямаше как молитвите и на двете групи да получат отговор; на нито една от тях не бе отговорено изцяло.

— из реч, държана при повторното встъпване в длъжността президент на САЩ, 4 март 1865 г.

…Нямаше да осигурим доброто, което осигурихме, ако се бяхме полакомили за повече…

— из реч в отговор на сенатор Стивън Дъглас, 10 юли 1858 г.

О

Овчарят прогонва вълка, впил зъби в гърлото на овцата, поради което овцата смята овчаря за свой освободител, докато вълкът го заклеймява за същата постъпка като "рушител на свободата", особено след като овцата е черна. Ясно е, че овцата и вълкът не са постигнали съгласие относно дефиницията на думата "свобода", и точно същата разлика е най-разпространена сред човеците дори на север, макар че всички те проповядват любов към свободата.

— из реч, държана в Балтимор, Мериленд, 18 април 1864 г.

…Онзи, който не иска да бъде роб, трябва да даде съгласието си да не притежава роби.

— из писмо до бостънски републиканци, 6 април 1859 г.

Онова, което никога не би могло да бъде постигнато от врага нашественик, е свършено от тихата артилерия на времето: крепостните стени са изравнени със земята.

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

П

Побеждавам враговете си, превръщайки ги в приятели.

Поради … случаите, когато извършителите на такива [престъпни] деяния остават ненаказани, онези, които не зачитат закона в мислите си, биват насърчавани да не го зачитат и с действията си, и понеже няма какво да ги удържа, освен страхът от наказанието, те стават непълно неудържими. И тъй като винаги са смятали изпълнителната власт за най-гибелната напаст, те превръщат в празник възпирането на нейните действия и се молят най-вече за нейното цялостно унищожение. Докато, от друга страна, на добрите хора - на онези, които обичат спокойствието, които желаят да живеят, спазвайки законите, и се радват на получените блага, на онези, които са готови да пролеят кръвта си за защита на своята родина, когато виждат как се разсипва тяхната собственост, как семействата им не са зачитани, как животът им е излаган в опасност и понасят физически щети, и като не виждат знак за някаква промяната към по-добро в бъдеще - на тях изпълнителната власт им омръзва и опротивява, тъй като не им предоставя закрила, и те не се противопоставят особено на промяна, при която според техните представи няма какво да губят.

— из слово в памет на Закари Тейлър, 25 юли 1850 г.

…Пред лицето на света аз се заклевам във вечна вярност към справедливата кауза – така, както я разбирам аз – на земята на моя живот, на моята свобода и на моята любов. Нима има човек, мислещ като мен, който не би положил без страх клетвата, която давам?

— из реч за финансовите подразделения, 26 дек.1839 г.

Предстои тежък конфликт и борбата ще все води от тези, за които резултатът е от значение, а не от онези, на които им е все едно.

— из чернова на реч, дек. 1857 или май 1858 г.

Президентството, дори и за най-опитните политици не е венец от рози… Няма човешко същество, което да заеме този пост и да избегне критиката.

— из слово в памет на Закари Тейлър, 25 юли 1850 г.

При всяко голямо национално изпитание в бъдеще, съпоставено с участниците сега, ние ще имаме и слаби, и силни, и глупави, и мъдри, и добри, и лоши хора. Затова нека изследваме отделните случаи от философска гледна точка, за да ни послужат за поука, а не в качеството им на злини, за които трябва да бъде отмъстено.

— из отговор на серенада относно изборната победа, 10 ноември 1864 г.

Р

Разумът – хладен, пресметлив и безстрастен – трябва да ни снабди с всички средства за подкрепа и защита в бъдеще.

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

Робството е основано на егоизма в човешката природа, а противопоставянето на робството - на човешката любов към справедливостта.

— из реч за закона Канзас–Небраска, 16 окт. 1954 г.

С

…Самото заключение, че никога не може да изникне опасност, би било извънредно опълчение йфхрйжкрифкрией да си го взема от там се намира точно преди една година след това се дължи главно на асно.

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

…Свободното общество не е и няма да бъде провал…

— из реч, държана в Чикаго, Илинойс, 10 дек. 1956 г.

Случи ли се да чуя как човек провежда доводи в полза на робството, изпитвам силен подтик да видя как той лично опитва какво е робство.

— из реч, държана пред 140-ти полк от Индиана, 17 март 1865 г.

Собствеността е плод на труда, собствеността е нещо желано, тя е едно несъмнено добро на този свят. Фактът, че някои са богати, означава, че и други могат да забогатеят, така че това просто насърчава трудолюбието и предприемчивостта. Нека бездомникът не руши чуждия дом – нека той усърдно се труди и си построи собствен дом…

— из отговор към Работническата асоциация, 21 март 1864 г.

Според мен за всички е най-добре всеки човек да разполага със свободата да придобива собственост колкото се може по-бързо.

— из реч, държана в Ню Хейвън, Кънектикът, 6 март 1860 г.

Т

…Твърдя, че нито един човек не е достатъчно способен да управлява друг човек без съгласието на другия.

— из реч за закона Канзас–Небраска, 16 окт. 1954 г.

Това е в противоречие с наученото като истина от историята на света – предположението, че амбициозните и надарени хора ще спрат да се появяват сред нас.

— из обръщение към младежите от лицея в Спрингфийлд, 27 ян. 1838 г.

У

Управлението не бива да се намесва в нищо, което хората сами могат да направят добре за себе си.

— из бележки за управлението, ок. 1954 г.

Ф

Фактът, че всеки човек може да се образова поне умерено и така да бъде в състояние да прочете историята на собствената си страна, а и на други страни, като по този начин надлежно оцени какво струват нашите свободни институции, изглежда цел от жизненоважно значение дори поради тази единствена причина, да не говорим пък за предимствата от това и за удовлетворението, когато всички ще могат да четат Светото писание, както и други творби. От своя страна желая да доживея времето, когато образованието, а посредством него и моралът, здравомислието, предприемчивостта и трудолюбието ще се отнасят до много повече хора, отколкото сега; ще се радвам, стига да е по силите ми, да допринеса с нещо за напредъка на всяко начинание, криещо тенденцията да се стигне по-скоро до този щастлив период.

— из послание до жителите на окръг Сангъмън, 9 март 1832 г.

Х

Характерът е като дърво, а репутацията е неговата сянка. Ние се грижим за сянката, но всъщност трябва да се грижим за дървото.

Ч

Човекът, който миналата година е работил за друг, тази година работи за себе си, а догодина ще наеме хора, които ще работят за него.

— из реч, държана в Каламазу, Мичиган, 27 авг. 1956 г.

Щ

Ще се осмелите ли да предприемете толкова отчаяна стъпка, ако има някаква вероятност част от злините, от които бягате, да не съществуват реално? Ще рискувате ли, ако дадените злини, в които попаднете, се окажат по-големи от онези, от които бягате? Ще рискувате ли да направите такава страшна грешка?

— из реч, държана при встъпването в длъжността президент на САЩ, 4 март 1861 г.